Чувство без име
Прощавам ти за всичките лъжи,
космическия ужас, тишината.
Прощавам ти горчивите сълзи,
зад моя гръб мостòвете, вината…
Прощавам ти и сенките в нощта,
нарязали я на парче безсъние
и всичките залязващи слънца,
които се взривяваха в деня ми.
Прощавам ти и чувството без име,
което си посял у мен отдавна.
Че ампутирайки крилете ми, рани ме,
прощавам ти. И тръгвам незабавно…
С чувство на изцеление…
прегръщам свободата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Зашева Всички права запазени
