Jul 14, 2009, 8:03 PM

Чувство без име

  Poetry
1.4K 0 19

Прощавам ти за всичките лъжи,

космическия ужас, тишината.

Прощавам ти горчивите сълзи,

зад моя гръб мостòвете, вината…

 

Прощавам ти и сенките в нощта,

нарязали я на парче безсъние

и всичките залязващи слънца,

които се взривяваха в деня ми.

 

Прощавам ти и чувството без име,

което си посял у мен отдавна.

Че ампутирайки крилете ми, рани ме,

прощавам ти. И тръгвам незабавно…

 

С чувство на изцеление…

прегръщам свободата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...