И ето ставам аз от сън и поглеждам към небето
С първата мисъл за нея и усмивката на лицето
И не искам да отлепям аз очи от небесата
Но не трябва да забравям че съм стъпил на земята
Искам просто да полетя и при нея аз да остана
Завинаги там и за никаква замяна
И очите прелестни напомнящи ми на звездите
Очите за които мисля докато вие спите
Косите и прекрасни в хармония с красотата и
Дали ако можех щях да си купя душата и
Дали ако можех щях да я обичам вечно
И да понякога всичко звучи доста смешно
Но любовта е всичко и любовта е чувството
Което е основният двигател на изкуството
И ако аз съм художник бих нарисувал нея
Ако пък съм певец не ще спра за това да пея
Защото човек е жив когато човек обича
И ако не го изпита не ще се човек нарича
Защото не съм този със големите ръце
Но мисля че съм богат защото имам сърце
Сърце готово да потъне в дълбините
Такова за което нямат значение дните
Изваяно бе за нейните притежания
След всички тези усмивки и всички тези послания
Защото вие четете думи а аз пиша история
Едва ли съм първия няма да съм и втория
Но винаги когато животът ми е пред край
Просто се надявам да съм при нея ако има рай
Hе се залъгвам от чувството че съм влюбен
И не,не сънувам усещам се доста буден
Благодарен съм за това което мога да изпитам
Сякаш всичко случващо се се случва по своя ритъм
Ако мога да избирам между нея и безкрайното
Защо ми е безкрайност като липсва най омайното
Най сладкото и милото нещо е тя за мен
Усещам нещо странно сякаш се загубвам в плен
Но няма никакви жици нито пък ограждения
Може би е илюзия и всичко това са видения
Тогава се събудих и ме побиха леки тръпки
Но има ли значение щом съм в нейните прегръдки