3.09.2018 г., 13:08

Чувството..

716 0 0

И ето ставам аз от сън и поглеждам към небето
С първата мисъл за нея и усмивката на лицето
И не искам да отлепям аз очи от небесата
Но не трябва да забравям че съм стъпил на земята
Искам просто да полетя и при нея аз да остана
Завинаги там и за никаква замяна
И очите прелестни напомнящи ми на звездите
Очите за които мисля докато вие спите
Косите и прекрасни в хармония с красотата и
Дали ако можех щях да си купя душата и
Дали ако можех щях да я обичам вечно
И да понякога всичко звучи доста смешно
Но любовта е всичко и любовта е чувството
Което е основният двигател на изкуството
И ако аз съм художник бих нарисувал нея
Ако пък съм певец не ще спра за това да пея
Защото човек е жив когато човек обича
И ако не го изпита не ще се човек нарича
Защото не съм този със големите ръце
Но мисля че съм богат защото имам сърце
Сърце готово да потъне в дълбините
Такова за което нямат значение дните
Изваяно бе за нейните притежания
След всички тези усмивки и всички тези послания
Защото вие четете думи а аз пиша история
Едва ли съм първия няма да съм и втория
Но винаги когато животът ми е пред край
Просто се надявам да съм при нея ако има рай
Hе се залъгвам от чувството че съм влюбен
И не,не сънувам усещам се доста буден
Благодарен съм за това което мога да изпитам
Сякаш всичко случващо се се случва по своя ритъм
Ако мога да избирам между нея и безкрайното
Защо ми е безкрайност като липсва най омайното
Най сладкото и милото нещо е тя за мен
Усещам нещо странно сякаш се загубвам в плен
Но няма никакви жици нито пък ограждения
Може би е илюзия и всичко това са видения
Тогава се събудих и ме побиха леки тръпки
Но има ли значение щом съм в нейните прегръдки

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Славов Всички права запазени

🙃🖤

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...