3 сент. 2018 г., 13:08

Чувството..

720 0 0

И ето ставам аз от сън и поглеждам към небето
С първата мисъл за нея и усмивката на лицето
И не искам да отлепям аз очи от небесата
Но не трябва да забравям че съм стъпил на земята
Искам просто да полетя и при нея аз да остана
Завинаги там и за никаква замяна
И очите прелестни напомнящи ми на звездите
Очите за които мисля докато вие спите
Косите и прекрасни в хармония с красотата и
Дали ако можех щях да си купя душата и
Дали ако можех щях да я обичам вечно
И да понякога всичко звучи доста смешно
Но любовта е всичко и любовта е чувството
Което е основният двигател на изкуството
И ако аз съм художник бих нарисувал нея
Ако пък съм певец не ще спра за това да пея
Защото човек е жив когато човек обича
И ако не го изпита не ще се човек нарича
Защото не съм този със големите ръце
Но мисля че съм богат защото имам сърце
Сърце готово да потъне в дълбините
Такова за което нямат значение дните
Изваяно бе за нейните притежания
След всички тези усмивки и всички тези послания
Защото вие четете думи а аз пиша история
Едва ли съм първия няма да съм и втория
Но винаги когато животът ми е пред край
Просто се надявам да съм при нея ако има рай
Hе се залъгвам от чувството че съм влюбен
И не,не сънувам усещам се доста буден
Благодарен съм за това което мога да изпитам
Сякаш всичко случващо се се случва по своя ритъм
Ако мога да избирам между нея и безкрайното
Защо ми е безкрайност като липсва най омайното
Най сладкото и милото нещо е тя за мен
Усещам нещо странно сякаш се загубвам в плен
Но няма никакви жици нито пък ограждения
Може би е илюзия и всичко това са видения
Тогава се събудих и ме побиха леки тръпки
Но има ли значение щом съм в нейните прегръдки

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Славов Все права защищены

🙃🖤

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...