11.02.2008 г., 23:07

Чък Норис кючек

1K 0 6
Чък Норис кючек

Възхитен от изкуството на простотията (Сандокан с двата ножа и подобни),
реших да си опитам силите в тоя нелек народопсихологичен жанр.
1.
Чък Норис, мале, много бий,
със ръцете и краката,
учил го е Брус Лий
и поддържа си брадата!

Двама-трима ги събаря,
със едно маваши,
арестува и затваря,
наглите апаши!

Припев:

Чък Норис, Чък Норис,
Тексъския Рейнджър,
Чък Норис, Чък Норис,
напорист и дейнджър!

2.

Чък Норис, мале, много як,
със пищова и колата,
кара като манияк,
стреля като за заплата!

Никога не закъснява,
шапката му е  тежкарска,
приятелите си спасява
и походката муй царска!

Припев:

Чък Норис, Чък Норис,
не е корумпиран,
Чък Норис, Чък Норис,
не е нокаутиран!

3.

Чък Норис, мале, много мил
и приятел на децата,
нищо, че е малко chill,
но натиска си жената!

Винаги със хепиенд,
му завършва епизода,
насинен и уморен,
мъдростта му е на мода!

Припев:

Чък Норис, Чък Норис,
Тексъски геройко,
Чък Норис, чък Норис,
но в България е Бойко!

11. 02. 2008 г.
Прага

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Тахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Eха...! Усмихна и мене.
    Хубаво си се сетил и написал!
    с обич, Станимир.
  • Тука йъсъмь, тукаааааааааааааа

  • Пак си го прочетох, и пак ме усмихна!
    Поздрави!
  • Ха дубря душъл у наше село - Откровеново
    И теб ли та апна щъркела, чедо?
    Ши уведума кметя-кръсник бат`Ваньо да та впиши у домовата книга
    Ай, поздрав - как` Милка
  • кара като манияк,
    стреля като за заплата!


    хих*

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...