Циганката на Равел
Със сигурност излезе
от чергилото
на спрялото край извора
пиано
и ме повлече
в есенната вечер
към някаква
измислена поляна.
Открадната луна
висеше глупаво -
отчупен рог
от черепа на бивол,
потънал в локва,
звездна и красива.
Там, в нея - мракът,
черен като циганин,
се чудеше
дали да я насили.
Порочна тишина
скимтеше в ъгъла
сама и изоставена за дълго,
а огънят
сълзите и избърсваше
с червено-жълта
кърпа.
Коне! Коне,
препускаха в пространството,
изгубили в галопа си
представа -
за път, за време,
скорост и стопанин.
Петте кървящи струни
по гърба ми
трептяха в някакъв
безумен ритъм,
избил през пръстите -
протуберанси
на огненото слънце
във ръцете и...
Тревата! Ох!
Тревата беше истинска
и...
раните по коленете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
