alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
18.06.2008 г., 10:46 ч.

Циганката на Равел 

  Поезия » Любовна
973 0 16
Циганката на Равел 

 

Със сигурност излезе

от чергилото

на спрялото край извора

пиано

и ме повлече

в есенната вечер

към някаква

измислена поляна.

 

Открадната луна

висеше глупаво -

отчупен рог

от черепа на бивол,

потънал в локва,

звездна и красива.

Там,  в нея - мракът,

черен като циганин,

се чудеше

дали да я насили.

 

Порочна тишина

скимтеше в ъгъла

сама и изоставена за дълго,

а огънят

сълзите и избърсваше

с червено-жълта

кърпа.

 

Коне! Коне,

препускаха в пространството,

изгубили в галопа си

представа -

за път, за време,

скорост и  стопанин.

 

Петте кървящи струни

по гърба ми

трептяха в някакъв

безумен ритъм,

избил през пръстите -

протуберанси

на огненото слънце

във ръцете и...

 

Тревата! Ох!

Тревата беше  истинска

и...

раните по коленете. 

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Очарователна образност! Поздрав от сърце!!!
  • Поезията ти е наслада!
  • Осезаемо!
  • Всичко е ИСТИНСКО!!!!
  • Еееее!!! Страхотно!!!
    Поздравления!
    Благодаря ти!!!
  • Удивителна образност!
    С удоволствие!!!
  • Изпипан стих, образен - пренася те в друг свят!
    Ей такива стихове обичам! Благодаря за малкото бягство от реалността,
    което направих с теб!
  • Прочетох го няколко пъти и всеки път усещах вятъра,препусках с конете.Загубих представа за времето!Чудесно е!!!
  • "Един циганин имаше няколко циганчета. Те бяха черни като дявола и мръсни като дявола. Веднъж циганчетата се втурнаха в една локва, почнаха да си играят и да се плакнат в нея и станаха по-черни от дявола и по-мръсни от дявола.
    Излезе старият циганин пред катуна, видя черните и мръсни деца в локвата и възкликна от умиление:
    "Лебеди мои!"

    Сетих се за Йордан, вечно му царство!

    Поздрави, Калчев!
  • В свят различен ме пренесе
    пак на майстора перото.
    Музиката ме унесе,
    че си пуснах Болерото
  • Обичам "Болеро"-то на Равел...Като прочетох заглавието, разбира се, че веднага се отбих ...Стихотворението ме накара да усетя вятъра в гривите на конете. Беше прекрасно. Благодаря!
  • гот...
  • Поздравления!!!
  • Пулсиращ стих!
    Беше удоволствие! Поздрав!
  • Аплодисменти по много!
    Благодаря за удоволствието!

  • не само тревата и раните по коленете и стихът ти е истински, страхотен е, като жив, но ти така си пишеш, затова винаги ми е кеф да те чета )
Предложения
: ??:??