18.06.2008 г., 10:46

Циганката на Равел

1.2K 0 16
Циганката на Равел 

 

Със сигурност излезе

от чергилото

на спрялото край извора

пиано

и ме повлече

в есенната вечер

към някаква

измислена поляна.

 

Открадната луна

висеше глупаво -

отчупен рог

от черепа на бивол,

потънал в локва,

звездна и красива.

Там,  в нея - мракът,

черен като циганин,

се чудеше

дали да я насили.

 

Порочна тишина

скимтеше в ъгъла

сама и изоставена за дълго,

а огънят

сълзите и избърсваше

с червено-жълта

кърпа.

 

Коне! Коне,

препускаха в пространството,

изгубили в галопа си

представа -

за път, за време,

скорост и  стопанин.

 

Петте кървящи струни

по гърба ми

трептяха в някакъв

безумен ритъм,

избил през пръстите -

протуберанси

на огненото слънце

във ръцете и...

 

Тревата! Ох!

Тревата беше  истинска

и...

раните по коленете. 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...