Някой зимен ден, някога -
щом настъпи годината,
ще отпраша към лятото
със калинки в косите си.
Ще ми махне пазарчето.
Ще нагазя в копривата.
И ще сея глухарчета.
И ще пея фалшиво...
Ще пораснат листата
във къдрици на кестени.
Някой все ще ме чака –
със вода, хляб и вестници.
Ще отвори вратата
на небесната къща.
Аз ще тръгна нататък
без да ща да се връщам.
Ще затихнат градинките.
Едно циганско лято
ще си вземе калинките
и ще скъса листата.
© Елена Биларева Всички права запазени