Можеш ли да си представиш
колко красота не ще забравиш
в един миг, когато
тръгва си нежното лято?
Тръгва си то ранено, сърдито,
от гневни бурии сякаш убито,
тръгва, но след себе си оставя
спомени, които не ще забравя.
А чакат ме безкрайно студените дни,
когато ще питам къде ли си ти,
ти – на последни топли ласки богато,
мое огнено циганско лято!