10.05.2008 г., 9:43

•Цигара... утеха наша•

Поезия

988 0 3

Цигарата догаря в тъмнината,
а вътре изгаря бавно душата!
Като отрова злобна
впива се вътре като дума прокобна!

Изпива нежно силите ни
от душите ни мили,
а уж пием, за да прогоним
болката от телата,
от телата на душата!

Алкохолът, той тъй приятел верен,
може би ще си останеш вечен...
Цигарата - утеха наша,
но и прокоба ВАША!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mikebelan (Андрей Иванов)

От името на най-големия Непушач! - Това е чудесно, което си написала.А Фиона, да си отвори очите и да не говори глупости.Мойте творби за пушачите винаги за били много груби и брутални, за това и не мога да ги побликувам.Пълно 6 по всички показатели.

2008-05-20T09:44:57+03:00
CatDeluxe (Фиона)

Ееее не така! От името на един пушач - това е много симпатичен порок , виж за алкохола - не съм съгласна!

2008-05-10T11:11:53+03:00
Човек (Анна Станоева)

Дам..., поздрав с нещо подобно
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=56902

2008-05-10T09:55:27+03:00