19.06.2005 г., 13:30 ч.

Цигуларя 

  Поезия
836 0 7
Той няма стъпала.
Петите му
са хармонични звуци
и не тежи
върху прегърбените
покриви
на домове,
отворили прозорците
широко.

Лъка се движи плавно
по струните
опънати от обич,
а под брадичката -
мелодията
е хорал
в усещането
за повдигане на пръсти.

Навярно в този миг
седи до нас
и свири в унес
под старата лоза,
а ние сме прегърнати
на масата
и кротко се споделяме
в мелодия.

Танцуващите облаци
край него
добиват формата
на замечтана същност.

Достига до сърцето
като трепет,
подобно
на челичен звук -
в акорди тихи
по стълбица златна
на сътворената
в цигулката Любов!

© Йоанна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??