joanna_vas (Йоанна) joanna_vas (Йоанна)
223
Jun 19, 2005, 1:30 PM

Цигуларя

  Poetry
1.1K 0 7
Той няма стъпала.
Петите му
са хармонични звуци
и не тежи
върху прегърбените
покриви
на домове,
отворили прозорците
широко.

Лъка се движи плавно
по струните
опънати от обич,
а под брадичката -
мелодията
е хорал
в усещането
за повдигане на пръсти.

Навярно в този миг
седи до нас
и свири в унес
под старата лоза,
а ние сме прегърнати
на масата
и кротко се споделяме
в мелодия.

Танцуващите облаци
край него
добиват формата
на замечтана същност.

Достига до сърцето
като трепет,
подобно
на челичен звук -
в акорди тихи
по стълбица златна
на сътворената
в цигулката Любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0