19 июн. 2005 г., 13:30

Цигуларя

1.1K 0 7
Той няма стъпала.
Петите му
са хармонични звуци
и не тежи
върху прегърбените
покриви
на домове,
отворили прозорците
широко.

Лъка се движи плавно
по струните
опънати от обич,
а под брадичката -
мелодията
е хорал
в усещането
за повдигане на пръсти.

Навярно в този миг
седи до нас
и свири в унес
под старата лоза,
а ние сме прегърнати
на масата
и кротко се споделяме
в мелодия.

Танцуващите облаци
край него
добиват формата
на замечтана същност.

Достига до сърцето
като трепет,
подобно
на челичен звук -
в акорди тихи
по стълбица златна
на сътворената
в цигулката Любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...