Елиза13 (Мария)
238 840
21.11.2018 г., 20:59 ч.

Цигулка 

  Поезия
508 1 5

Концертът свърши.

Лек поклон. Аплодисменти.

А после смразяващата тишина

потича  във вените на пръсти,

приспивно спуска се завесата

с цветовете на нощта.

 

В  тъмносиньото се гмурва тъмнината,

заспива във цигулката до миглите и уморени.

Невидим лък проблясва в полумрака,

събужда  нежно  струните ѝ вледенени.

 

Под топлината на невидимите  пръсти,

неописуемо кристален звук  излиза.

Във залата танцуващи нюанси в пръски

от нежни тонове  изгряват и преливат.

 

Неземна музика танцува с лунен глас.

По струните събудени цветя ухаят

от шанса да са част от приказни мечтания,

вдишват въздух чист, наситен с радост и богат.

 

Във нежните ръце на Най-Великия Маестро

музиката стига до сърцето, и безкрая

в най-обикновената цигулка засиява.

Той вижда в струните душата безпогрешно

със усета на Виртуоз поднася ѝ мелодия,

която кара сърцето да играе.

 

Концертът свърши.

Лек поклон. Аплодисменти.

Спуска се завесата,

но е с цветовете на деня.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря безкрайно за милите думи и усмивка,която ми донесе, Доче! Пожелавам ти радост и вдъхновение в предстоящите дни!
  • Усетих топлината на вълшебната ти музика,Мария. Бъди вдъхновена!
  • Благодаря ви прекрасни момичета! Еси, радвам се,че си почувствала стиха ми по този начин!
    Бени, трогната съм от коментара ти! Бъдете здрави, благословени и вдъхновяващи!
  • Няма по-хубава музика от тази на „Най-Великия Маестро”... Чудесен замисъл, Елиза!
  • Чух мелодията на твоята цигулка, Мария. Аплодисменти!
Предложения
: ??:??