Цигулка
Концертът свърши.
Лек поклон. Аплодисменти.
А после смразяващата тишина
потича във вените на пръсти,
приспивно спуска се завесата
с цветовете на нощта.
В тъмносиньото се гмурва тъмнината,
заспива във цигулката до миглите и уморени.
Невидим лък проблясва в полумрака,
събужда нежно струните ѝ вледенени.
Под топлината на невидимите пръсти,
неописуемо кристален звук излиза.
Във залата танцуващи нюанси в пръски
от нежни тонове изгряват и преливат.
Неземна музика танцува с лунен глас.
По струните събудени цветя ухаят
от шанса да са част от приказни мечтания,
вдишват въздух чист, наситен с радост и богат.
Във нежните ръце на Най-Великия Маестро
музиката стига до сърцето, и безкрая
в най-обикновената цигулка засиява.
Той вижда в струните душата безпогрешно
със усета на Виртуоз поднася ѝ мелодия,
която кара сърцето да играе.
Концертът свърши.
Лек поклон. Аплодисменти.
Спуска се завесата,
но е с цветовете на деня.
© Мария All rights reserved.
