Напролет пак, сред бряст и бук,
прелитат птиците от юг,
за лято те са знак,
през лято – в черен капинак,
подскача заекът-юнак,
за есента е знак,
наесен, с острите бодли,
събира таралеж храни,
за зима той е знак,
през зима в топла пещера,
подремва мечката сама
и чака пролет пак...!
Така земята се върти,
тъй както през милиони дни,
почакай и ще се повторят пак!
© Борислав Ангелов Всички права запазени