27.01.2008 г., 19:40

Цикъл

731 0 3

Напролет пак, сред бряст и бук,

прелитат птиците от юг,

за лято те са знак,

 

през лято – в черен капинак,

подскача заекът-юнак,

за есента е знак,

 

наесен, с острите бодли,

събира таралеж храни,

за зима той е знак,

 

през  зима в топла пещера,

подремва мечката сама

и чака пролет пак...!

 

Така земята се върти,

тъй както през милиони дни,

почакай и ще се повторят пак!


                                  30.07.2004Г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...