Jan 27, 2008, 7:40 PM

Цикъл

  Poetry
737 0 3

Напролет пак, сред бряст и бук,

прелитат птиците от юг,

за лято те са знак,

 

през лято – в черен капинак,

подскача заекът-юнак,

за есента е знак,

 

наесен, с острите бодли,

събира таралеж храни,

за зима той е знак,

 

през  зима в топла пещера,

подремва мечката сама

и чака пролет пак...!

 

Така земята се върти,

тъй както през милиони дни,

почакай и ще се повторят пак!


                                  30.07.2004Г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...