Напролет пак, сред бряст и бук,
прелитат птиците от юг,
за лято те са знак,
през лято – в черен капинак,
подскача заекът-юнак,
за есента е знак,
наесен, с острите бодли,
събира таралеж храни,
за зима той е знак,
през зима в топла пещера,
подремва мечката сама
и чака пролет пак...!
Така земята се върти,
тъй както през милиони дни,
почакай и ще се повторят пак!
© Борислав Ангелов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Чакамм...с нетърпение.