asizi (Nina Toshich)
234 4028
11.02.2018 г., 19:07 ч.  

Цикъл "Черна гора" - 3 

  Поезия » Пейзажна
766 1 10

Отново пътувам към странни места,

където сърцето ми с обич туптя,

но всичко е друго - морето, небето,

сърцето не бие - спряло е клето!

 

Всичко е красиво и романтично,

величествено и гордо, но някак различно:

хълмове зелени, като кадифе,

планини безброй в скалното море,

зъбери надничат от  храсти зелени,

в небето планините са с чела опрени.

 

С тъга и болка гледам таз картина.

Друг път за тук, дали пак ще има?!

Пътищата странни Господ ги пресича

и съдбите земни, като броеница,

ту напред вървят, ту се връщат бавно,

времето отмерват глухо, безпощадно....

© Nina Toshich Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хари, Рени...зарадвахте ме, че попътувахте с мен....
  • Изчетох и трите с удоволствие, Нинче - красиво предадени чувства!
    Почувствах!
  • Красиво и горестно!
  • Благодаря на всички ви - Иржи, Марги, Съни, Фай, Гавраил и Влади...Наистина, там е прекрасна природа, емоции...ходих повече от един път, но когато разстоянията са големи и няма начин срещите да са чести, чувствата охладняват....Важното е да има огън, споделена любов, а съдбата вече си казва думата....Цикъла продължава....
  • Много красив е този твой поетичен цикъл, Нина! Красивата природа е завладяла сърцето ти. Поздравления!
  • Странно нещо е човека.Едно и също нещо,а толкова различно го вижда.Дали времето е виновно за това?
    Харесах!Поздрав!
  • "Друг път за тук, дали пак ще има?!" - щом пожелаеш нещо с цялата си същност, ще се сбъдне! Поздрав, Нина!
  • Минава време и онова,
    от коетосърцата са тупкали с ритъм неудържим,
    се променя... Но си заслужава да се приживее, защото
    споменът, макар и с мъничко тъга, ни връща там, където
    сме преживели едни от най-красивите и вълнуващите ни
    моменти. Поздрав и прегръдка за теб, Нинка! 🌸
  • Красота и копнеж. Носталгия. Не виждам причина да не идеш и видиш пак тия места, но... Те няма да са същите. Защото и ти не си същата. От спомена. Ще носят друга енергия. Поздрав!
  • Ау,тука има вече тъга...Красотата си я има,но нещо от преди е изчезнало...Божа работа,пътищата понякога се пресичат,понякога се разминават...И тогава красивата картина се гледа,но предизвиква болка!Жалко!Дано е за лирическата героиня.
Предложения
: ??:??