11.02.2018 г., 19:07  

Цикъл "Черна гора" - 3

1.3K 1 9

Отново пътувам към странни места,

където сърцето ми с обич туптя,

но всичко е друго - морето, небето,

сърцето не бие - спряло е клето!

 

Всичко е красиво и романтично,

величествено и гордо, но някак различно:

хълмове зелени, като кадифе,

планини безброй в скалното море,

зъбери надничат от  храсти зелени,

в небето планините са с чела опрени.

 

С тъга и болка гледам таз картина.

Друг път за тук, дали пак ще има?!

Пътищата странни Господ ги пресича

и съдбите земни, като броеница,

ту напред вървят, ту се връщат бавно,

времето отмерват глухо, безпощадно....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хари, Рени...зарадвахте ме, че попътувахте с мен....
  • Изчетох и трите с удоволствие, Нинче - красиво предадени чувства!
    Почувствах!
  • Красиво и горестно!
  • Благодаря на всички ви - Иржи, Марги, Съни, Фай, Гавраил и Влади...Наистина, там е прекрасна природа, емоции...ходих повече от един път, но когато разстоянията са големи и няма начин срещите да са чести, чувствата охладняват....Важното е да има огън, споделена любов, а съдбата вече си казва думата....Цикъла продължава....
  • Странно нещо е човека.Едно и също нещо,а толкова различно го вижда.Дали времето е виновно за това?
    Харесах!Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...