Отново пътувам към странни места,
където сърцето ми с обич туптя,
но всичко е друго - морето, небето,
сърцето не бие - спряло е клето!
Всичко е красиво и романтично,
величествено и гордо, но някак различно:
хълмове зелени, като кадифе,
планини безброй в скалното море,
зъбери надничат от храсти зелени,
в небето планините са с чела опрени.
С тъга и болка гледам таз картина.
Друг път за тук, дали пак ще има?!
Пътищата странни Господ ги пресича
и съдбите земни, като броеница,
ту напред вървят, ту се връщат бавно,
времето отмерват глухо, безпощадно....
© Nina Toshich All rights reserved.