14.02.2018 г., 1:18

Цикъл "Черна гора" - 4

1.2K 3 14

Не идвай внезапно в съня!

Искам спокойно

без теб да заспя!

Все ме навестяваш

щом очи притворя,

но боли ме сутрин

щом ги пак отворя...

Лутаме се нощем

във земи незнайни,

сънищата само

крият наште тайни.

 

Моля те, не идвай!

Ти си само спомен,

плик, но без подател

във света огромен.

И не ме вини за нещо

дето отминава

огън щом изтлее

нищо не остава!

Аз не съм виновна

и не съм сърдита,

страдам като тебе

със душа... разбита.

 

 

Черна гора,  2004 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраиле, Вики, Съни....наистина ме правите усмихната, с милите коментари....Наистина беше прекрасно, романтично, нооо....очи, които не се виждат се забравят.....Няма трагедия, важното е да се запазят топлите отношения, както ние с моя Бранко....
  • Познато до болка, Ниночка!
    Тъжно, празно е и пусто, когато си отиде любовта...
    Очаквам следващата ти творба да прелива от любов и щастие! 🌸
  • Понякога се налага да продължим напред и това е най-доброто решение! Хареса ми, Нина!
  • Нина,толкова чувства си вложила в тази Черна гора че направо бих я нарекъл"Света гора".
  • Веси, Влади, Фай, Иржи и Люси...радвам се, че ме навестихте....Е-ее, имаше и тъга, но беше преди много години...Времето лекува, разстоянията, които са непреодолими - разделят....

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...