Не идвай внезапно в съня!
Искам спокойно
без теб да заспя!
Все ме навестяваш
щом очи притворя,
но боли ме сутрин
щом ги пак отворя...
Лутаме се нощем
във земи незнайни,
сънищата само
крият наште тайни.
Моля те, не идвай!
Ти си само спомен,
плик, но без подател
във света огромен.
И не ме вини за нещо
дето отминава
огън щом изтлее
нищо не остава!
Аз не съм виновна
и не съм сърдита,
страдам като тебе
със душа... разбита.
Черна гора, 2004 г
© Nina Toshich Todos los derechos reservados