Цирков мениджър
Днеска малкият Щурец,
във полето хубавец,
с лъскав фрак и златен лък
си реши, ей тъй, напук,
вместо песнички да пее,
от сърце да се посмее.
„Стига вече серенади
за щураци голобради.
Искам да съм смехоран,
смях да търся, тъй желан,
из полята, из гората,
може даже в небесата".
И така с шеги във джоба
на зелената си роба,
тръгна Щурчо по света
сам да дири радостта
по поляни и баири,
вместо само с лък да свири.
А в гората срещна Меца,
най-известна със медеца
и с децата си мечета,
n на брой, дузина в чета,
що я следваха в редичка,
с мисъл, че е най-добричка.
Щурчо смигна им. Запя.
"С вас ще сторим чудеса.
Цирк голям ще си направим,
в който всички ще играем
във програма квалитетна
на арена многоцветна!".
А пък майката Мецана,
горда с' своята отмяна,
рожбите си поощри
и с усмивка, раз, два, три,
в тях артистите откри
и с любов ги подреди.
Тез, ще скачат на въже,
други с шапчици - боне
клоуни ще са смешници,
нищо че са те мъници,
трети с борови шишарки
ще жонглират, цветно ярки.
Щурчо смях си не спести,
всички лично отброи.
"Ха така, артисти мили,
ние със неземни сили,
скоро ще сме цирк прочут,
най-известният дотук!".
Тъй започна веселба.
Екна старата гора.
А щурецът, наш герой,
от свирец с цигулка той
се превърна на шега
в цирков мениджър сега.
02. 05. 2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
