Днеска малкият Щурец,
във полето хубавец,
с лъскав фрак и златен лък
си реши, ей тъй, напук,
вместо песнички да пее,
от сърце да се посмее.
„Стига вече серенади
за щураци голобради.
Искам да съм смехоран,
смях да търся, тъй желан,
из полята, из гората,
може даже в небесата". ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация