LISA (Мариана)
90 683
9.06.2009 г., 8:19 ч.

Cлед смъртта ми 

  Поезия » Любовна
857 1 11

Cлед смъртта ми®

 

 

 

 

На гроба ми цветя недей да носиш,

затворени завинаги са моите очи!

Не мога красотата им да видя,

защо не го направи ти преди!?

 

На гроба ми ти свещ недей да палиш,

студена съм и  няма да усетя топлина!

Ти можеше, преди смъртта,  да сгрееш

с любовта си моята душа!

 

На гроба ми сълзи недей пролива,

не можеш да изкупиш своя грях!

Ти милост нямаше, а аз бях жива -

бях жива, но сега съм прах!!!

© Мариана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 6+
  • С alipieva (ЛЮБОВ ).
  • Благодаря,за милите думи! Радвам се,че Ви е допаднало!
  • И аз го харесах този ти стих, Мариана.
    Поздрави.
  • Невеероятно!
  • Много тъжно и толкова истинско!!!Понякога има личности,който не ни разбират,но не означава,че не ни обичат.Аз самата не съм автор/за сега/,но този твой стих ме потресе-боли,много и силно,но щом можеш да го напишеш ти си толкова над всичко,че можеш да простиш...
  • Мариана, Душата не умира, в простора търси сродната душа и двете преминават във...Вечността.
    Поздрави за силния и въздействащ стих!
    Бъди!
  • Разтърси ме...
  • Преди смъртта ми

    Гроб недей да ми копаеш,
    и крайна дата на къмък не пиши,
    не се опитвай бъдещето да узнаеш,
    поспри за малко и просто помълчи.

    Поздрави, стихотворението ти е много добро!!!
  • Потръпнах! Страхотен стих!!! Харесаха ми силата и решителността ти! Продължавай все така!
  • Но не е късно да простиш, прошката е най-голямата добродетел и най-възвишения дар който можеш да оставиш някому. освободи сърцето си и дори в пепелта ще те има ! Хубав стих, макар и непримирена да е лирическата
Предложения
: ??:??