9.06.2009 г., 8:19

Cлед смъртта ми

1K 1 11

Cлед смъртта ми®

 

 

 

 

На гроба ми цветя недей да носиш,

затворени завинаги са моите очи!

Не мога красотата им да видя,

защо не го направи ти преди!?

 

На гроба ми ти свещ недей да палиш,

студена съм и  няма да усетя топлина!

Ти можеше, преди смъртта,  да сгрееш

с любовта си моята душа!

 

На гроба ми сълзи недей пролива,

не можеш да изкупиш своя грях!

Ти милост нямаше, а аз бях жива -

бях жива, но сега съм прах!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...