11.02.2010 г., 0:03

crawlin' *

625 0 4
глупавото ми сърце (и неговата  жълта рокля която не познава) изкачва стълбите на един декемврийски март с бледи устни заспива в последения блус в алманах от стари текстове погълнали търкалящите се думи така лесно е розов глупав бодил и една нежна песен започната на седалка в стар автобус между несплетени ръце дълго обикаляне из мрак улици и несъществуващо после под хмел и люляци в средата на осми етаж тършува с лека ръка из  спомени които изобщо не сънува разделено на части простреляно със стрела графитено започнато изтичащо в пясъка време глупавото ми сърце (и неговата жълта рокля която изобщо не познаваш) е капка от живот търкулната по горната ти устна пуфф   знае знае знае       *пълзене

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • а през април се случва януари
    в бяла изтрезняла нощ
    от станиол и лед
    от приказен разкош
    от мед
    и течни вулканични гари

    точен, крехък, но дълбок смисъл има зад думите ти винаги
    топъл поздрав, дре!
  • сладките ми теее
  • Ратхи го е казала перфектно! Присъединявам се.
  • е
    капка от живот
    търкулната по горната ти устна
    Радвам се да прочета

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...