Цунами
Имах пълен куфар, претъпкан с надежди,
малко по малко заради теб те се стопиха,
а бяха големи, неземни, безкрайни, безбрежни
и всичките сякаш за миг от секунда се изпариха.
Защо го направи, как не можа да преглътнеш,
че в мен е останала малка частичка от вяра
и трябваше всичко със тежки обувки да стъпчеш
ти, мое адско проклятие, ти, моя ненавист стара.
Мойта любов си тръгна с онзи куфар надежда,
а твойта не спира като старинна магия,
но аз си запазих мечтите и женската сила,
ако можеш, пробвай и нея смажи я,
без жал и без съвест, тогава ще видиш стихия,
която помита света ти на две, като заклинание,
което жените си знаем от векове,
пробвай... останалото ще запазя във мълчание!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Кацарска Всички права запазени
