Цунами

Jun 18, 2009, 8:09 PM

Poetry » White poetry

679 0 5

Имах пълен куфар, претъпкан с надежди,

малко по малко заради теб те се стопиха,

а бяха големи, неземни, безкрайни, безбрежни

и всичките сякаш за миг от секунда се изпариха.

Защо го направи, как не можа да преглътнеш,

че в мен е останала малка частичка от вяра

и трябваше всичко със тежки обувки да стъпчеш

ти, мое адско проклятие, ти, моя ненавист стара.

Мойта любов си тръгна с онзи куфар надежда,

а твойта не спира като старинна магия,

но аз си запазих мечтите и женската сила,

ако можеш, пробвай и нея смажи я,

без жал и без съвест, тогава ще видиш стихия,

която помита света ти на две, като заклинание,

което жените си знаем от векове,

пробвай... останалото ще запазя във мълчание!!!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

coldaslife (Петър Стоянов)

2009-08-29T08:29:34+03:00

харесах
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2009-06-19T20:15:25+03:00

Цунами си, ясно е като две и две! разбира се, че има какво да се пипне, но ние не сме съвършени, нали...Поздрави!
Erika (Биляна Божинова)

2009-06-18T22:51:13+03:00

точно и прецизно
rosie1 (Росица Пейчева)

2009-06-18T22:50:17+03:00

според мен пък всичко си е както трябва
Красива (Галя Георгиева)

2009-06-18T21:15:48+03:00

Според мен му е нужна обработка и то до основи, като не визирам темата, а наблъсканите, дори някъде ненужни думи.Ако си го писала от сърце, съжалявам, но не усетих никакво чувство.