Имах пълен куфар, претъпкан с надежди,
малко по малко заради теб те се стопиха,
а бяха големи, неземни, безкрайни, безбрежни
и всичките сякаш за миг от секунда се изпариха.
Защо го направи, как не можа да преглътнеш,
че в мен е останала малка частичка от вяра
и трябваше всичко със тежки обувки да стъпчеш
ти, мое адско проклятие, ти, моя ненавист стара.
Мойта любов си тръгна с онзи куфар надежда,
а твойта не спира като старинна магия,
но аз си запазих мечтите и женската сила,
ако можеш, пробвай и нея смажи я, ...