Цунами
734
0
1
ЦУНАМИ
От страх треперят къщите заспали.
Ураганът блъска. Всичко се е скрило.
Води заливат беззащитните квартали.
Хората се молят в храма за закрила...
Връхлита яростно сега цунами,
отнася къщи поредната вълна.
Добър си, боже. Прости греха ни!
Затрихме природата. Тя ни прокълна...
Мълчи сега брегът безлюден.
Показа се слънце зад облаци сиви.
Криле размахват гларуси учудени,
оплакват мъртви с гласове пискливи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
