Цветарката
В една студена зимна вечер,
или по-скоро беше привечер
до вратата на ресторанта в парка
плахо застана цветарка.
Едва усмихната дори
държеше букетчета три.
Със вехта пола и косици сиви,
наметнала шал с дупки дръгливи,
търсейки топлина до стената
постоянно предлагаше цветята.
Наоколо хора сновяха,
някъде песен запяха,
но никой дори не погледна
женицата бедна.
Късно,когато си тръгна
и със шала едва се загърна
група младежи със вик налетяха,
блъснаха я и цветята разпиляха.
Старицата нищо не каза,
наведе се и само размаза
една сълза,бликнала от очите.
Оправи с привичка косите
и започна да събира цветята
разпиляли се по земята.
В този миг една протегната ръка
подаде ѝ букетчето цветя.
Жената се приведе отмаляла,
в ръката старческа познала
стара любов,с години в сърцето ѝ горяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени
