Цветарката
В една студена зимна вечер,
или по-скоро беше привечер
до вратата на ресторанта в парка
плахо застана цветарка.
Едва усмихната дори
държеше букетчета три.
Със вехта пола и косици сиви,
наметнала шал с дупки дръгливи,
търсейки топлина до стената
постоянно предлагаше цветята.
Наоколо хора сновяха,
някъде песен запяха,
но никой дори не погледна
женицата бедна.
Късно,когато си тръгна
и със шала едва се загърна
група младежи със вик налетяха,
блъснаха я и цветята разпиляха.
Старицата нищо не каза,
наведе се и само размаза
една сълза,бликнала от очите.
Оправи с привичка косите
и започна да събира цветята
разпиляли се по земята.
В този миг една протегната ръка
подаде ѝ букетчето цветя.
Жената се приведе отмаляла,
в ръката старческа познала
стара любов,с години в сърцето ѝ горяла.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви.Не зная от къде ми дойде тази идея .може би от някой спомен останал дълбоко в мен и забравен.
-
Живот, докарал сивотата на косата, все пак в залеза показва, че там някъде в някого оставил си спомен! И никога, нищо не е било напразно!
-
Винаги трябва да има малко надежда
-
О, много ми хареса! Браво!
-
Една история, разказана в стих. Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
