лидка (Лидия Кърклисийска)
100 414
26 may 2021, 18:29

Цветарката 

  Poesía
364 2 5

 

 

         В една студена зимна вечер,

         или по-скоро беше  привечер

         до вратата на ресторанта в парка

         плахо застана цветарка.

 

        Едва усмихната дори

        държеше букетчета три.

        Със вехта пола и косици сиви,

        наметнала шал с дупки дръгливи,

        търсейки топлина до стената

        постоянно предлагаше цветята.

 

        Наоколо хора сновяха,

        някъде песен запяха,

        но никой дори не погледна

        женицата бедна.

 

       Късно,когато си тръгна

       и със шала едва се загърна

       група младежи със вик налетяха,

       блъснаха я и цветята разпиляха.

 

       Старицата нищо не каза,

       наведе се и само размаза

       една сълза,бликнала от очите.

       Оправи с привичка косите

       и започна да събира цветята

       разпиляли се по земята.

 

      В този миг една протегната ръка

      подаде ѝ букетчето цветя.

      Жената се приведе отмаляла,

      в ръката старческа познала

      стара любов,с години в сърцето ѝ горяла.

 

       

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви.Не зная от къде ми дойде тази идея .може би от някой спомен останал дълбоко в мен и забравен.
  • Живот, докарал сивотата на косата, все пак в залеза показва, че там някъде в някого оставил си спомен! И никога, нищо не е било напразно!
  • Винаги трябва да има малко надежда
  • О, много ми хареса! Браво!
  • Една история, разказана в стих. Поздравления!
Propuestas
: ??:??