Като змия... студена и гладка

Без всякакво чувство...

Съвсем безучастно...

И съвсем целенасочено,

се плъзгаш в живота на хората...

С раздвоен език... тестваш наоколо...

Жертва избираш...

Бавничко, бавничко

се позиционираш...

Започваш да стягаш, да мачкаш, да чупиш..

Дъха да смразяваш!

Да го изтръгваш!

За жертвата,...късно е...

Шанс не си дала...

Всичко е точно...

Премерено... и калкулирано...

Ти си...

първо,...мрачно небе...

После си най-черна буря...

После,... дълбок океан!

Котва,...

която те носи към дъното...

Или мост над магистрала...

Ти си,... най-първо страх...

Самота...

Липса на обич...

После,... си загуба на надежда...

Безверие... Непринадлежност...

Излишност... Самота...

Липса на обич...!

Липса на обич...!

Ти,... си депресия!

... ...

И най-накрая,... си смърт!...

Тишина...

Многоточие...

... ... ...

После...

Тишина...

Едно цвете пониква... на гроб...

И отново започваш...

Без дори да го знаеш сега...

Виждаш ли...

Нямаше нужда... от тази змия...

Туй цвете,... то расте...

дори... във снега...❤️

Valentina Mitova

05/12/2020