10 дек. 2020 г., 09:02

Цвете

1.1K 0 0

 

Като змия... студена и гладка

Без всякакво чувство...

Съвсем безучастно...

И съвсем целенасочено,

се плъзгаш в живота на хората...

С раздвоен език... тестваш наоколо...

Жертва избираш...

Бавничко, бавничко

се позиционираш...

Започваш да стягаш, да мачкаш, да чупиш..

Дъха да смразяваш!

Да го изтръгваш!

За жертвата,...късно е...

Шанс не си дала...

Всичко е точно...

Премерено... и калкулирано...

Ти си...

първо,...мрачно небе...

После си най-черна буря...

После,... дълбок океан!

Котва,...

която те носи към дъното...

Или мост над магистрала...

Ти си,... най-първо страх...

Самота...

Липса на обич...

После,... си загуба на надежда...

Безверие... Непринадлежност...

Излишност... Самота...

Липса на обич...!

Липса на обич...!

Ти,... си депресия!

... ...

И най-накрая,... си смърт!...

Тишина...

Многоточие...

... ... ...

После...

Тишина...

Едно цвете пониква... на гроб...

И отново започваш...

Без дори да го знаеш сега...

Виждаш ли...

Нямаше нужда... от тази змия...

Туй цвете,... то расте...

дори... във снега...❤️

 

Valentina Mitova

05/12/2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...