10 dic 2020, 9:02

Цвете

  Poesía
1.1K 0 0

 

Като змия... студена и гладка

Без всякакво чувство...

Съвсем безучастно...

И съвсем целенасочено,

се плъзгаш в живота на хората...

С раздвоен език... тестваш наоколо...

Жертва избираш...

Бавничко, бавничко

се позиционираш...

Започваш да стягаш, да мачкаш, да чупиш..

Дъха да смразяваш!

Да го изтръгваш!

За жертвата,...късно е...

Шанс не си дала...

Всичко е точно...

Премерено... и калкулирано...

Ти си...

първо,...мрачно небе...

После си най-черна буря...

После,... дълбок океан!

Котва,...

която те носи към дъното...

Или мост над магистрала...

Ти си,... най-първо страх...

Самота...

Липса на обич...

После,... си загуба на надежда...

Безверие... Непринадлежност...

Излишност... Самота...

Липса на обич...!

Липса на обич...!

Ти,... си депресия!

... ...

И най-накрая,... си смърт!...

Тишина...

Многоточие...

... ... ...

После...

Тишина...

Едно цвете пониква... на гроб...

И отново започваш...

Без дори да го знаеш сега...

Виждаш ли...

Нямаше нужда... от тази змия...

Туй цвете,... то расте...

дори... във снега...❤️

 

Valentina Mitova

05/12/2020

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...