21.03.2007 г., 1:43 ч.

Цвете и камък 

  Поезия
4.5 / 2
682 0 1
Дълго пазих топлината замразена
и цветето, притихнало във мен,
пазех го от суетата наслоена
от света, злобен и студен...
Той моето цвете крадеше
и късаше листата от коприна,
после снизходително шептеше
и замъците пясъчни срина...
Камък, залепен за небето
падна и цветето прекърши,
търкулна се надолу по полето
и пътя си, разбит привърши... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Предложения
  • Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб. Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки и когато...
  • Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...
  • Не ме помнѝ, светът е малък, навярно утре ще ме срещнеш. Навярно ще покълна в пламък или пък в лятот...

Още произведения »