Цвете и камък

Poetry

803 0 1

Дълго пазих топлината замразена
и цветето, притихнало във мен,
пазех го от суетата наслоена
от света, злобен и студен...

Той моето цвете крадеше
и късаше листата от коприна,
после снизходително шептеше
и замъците пясъчни срина...

Камък, залепен за небето
падна и цветето прекърши,
търкулна се надолу по полето
и пътя си, разбит привърши...

Достатъчно му беше победата тази,
достатъчно му бе, че нежността уби.
Бях запазила последна надежда ази...
но погубиха и нея... уви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Браво,браво!
Пишеш прекрасно момиче!

2007-04-02T22:34:52+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0