3.02.2011 г., 17:18

Цвете на любовта

1.3K 0 6

Ти си мъничко цвете, покълнало в роса от небето

и отгледано с обич в лехите на наште души,

нежни корени спуснало там надълбоко в сърцето

и отпиващо чувства - нектар от щастливи сълзи.

 

Ти растеш във очите с листа, устремени нагоре

към красивото тайнство, пленило небесния свод

и препълваш сърцата на всички докоснати хора

с твойте нежни ухания – мисли и приказен плод.

 

И край теб се разлиства отново духът на живота,

помъдрял от годините – бързо навлизащи в нас,

всяка капка роса е сълза на откъсната нота,

а листата шептящи... са чувства, говорещи с глас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • rumiana (Румяна )
    Laska (Ласка Александрова)
    nininini (Нина Иванова)
    valia1771 (Ивон )
    velikataniki (Николина Милева)

    Благодаря за вниманието!

    Mak3nZy (Доукан Кадир)
    Радвам се че провокирах стих

    ATANATI (Таня Илиева)
    Радвам се да те видя тук
  • Красива си като цвете.
    А си добра като момичетата двете.Голяма краси хубава си ти в
    ноща румяна си ти.

    Упитах се да измисля нещо...
  • браво бе, браво
  • Красиво написано!
  • много красиво е това цвете

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...