Ти си мъничко цвете, покълнало в роса от небето
и отгледано с обич в лехите на наште души,
нежни корени спуснало там надълбоко в сърцето
и отпиващо чувства - нектар от щастливи сълзи.
Ти растеш във очите с листа, устремени нагоре
към красивото тайнство, пленило небесния свод
и препълваш сърцата на всички докоснати хора
с твойте нежни ухания – мисли и приказен плод.
И край теб се разлиства отново духът на живота,
помъдрял от годините – бързо навлизащи в нас,
всяка капка роса е сълза на откъсната нота,
а листата шептящи... са чувства, говорещи с глас...