chvassilev
223 резултата
От лятото, дошло със твоя свят,
докосва ме с нослето тъмнината,
и сякаш вдишвам твоя нощен цвят
и с тебе в миг политам - в тишината...
... на лятото, а после - твоят ден, ...
  666 
Наистина си мислех, че не съм
един от тези, дето все говорят
и тихо като в песен - в нечий сън
със полъха от миналото спорят.
Не мислех, че ще мога да горя ...
  618 
Не си отивай. Адски ще ми липсваш.
И няма да успея да прогледна.
Ще бъда тъжен стих. Ще ме прелистваш...
... но с тиха болка. С близост. За последно.
Не си отивай. Ще ме смаже празното. ...
  833 
Бележки. Листи. Самота.
Откраднат миг от вдъхновение.
Моливник. Вечер. Тишина.
Едно сърце. Едно спасение.
Очи. Смиреност. Бяло рамо. ...
  648 
Вече нищо няма да е същото!
Няма да са същите камбани,
нито и въздишките на къщите...
... само тишината ще остане.
Няма да са същите дървета, ...
  517 
Аз не искам да знаеш, колко много ми липсваш,
колко често поглеждам към душата ти в мрака,
колко много боли от това, че не искаш
да останеш в света ми и зората да чакаш.
Аз не искам да знаеш, че те галя с нощта ми ...
  955  11 
Знам, че чуваш, когато говоря,
аз съм вятър в самотния ден
и се скитам, притиснал се в твоя
топъл образ - замръзнал по мен.
Аз те чувам, когато се молиш, ...
  699 
Обеща ми небе. И Земя, и Вселени,
и парченца от нежност - обвили безкрая,
и кристали от обич, в моя ум наслоени
от самотните нощи пренаписали рая.
Обеща ми любов. И очи, и сърдечност, ...
  779 
Не ми се пише вече... и не зная
защо не идва онова перо.
Дали от всичко пошло се отчая
или пък просто чувства само зло?
Не ми се пише... Може би защото ...
  771 
Преди години, в тиха бяла нощ,
четях замислен - пожълтяла книга,
която ми разказваше - как още,
в живота нежност май не ми достига...
Четях и чувах, сякаш други мисли ...
  579 
Днес ще дойда при теб
с бяла риза, обръснат небрежно,
с бяло вино и с хляб
под листа от накапала нежност.
Ще притворя очи ...
  829  15 
Опитвам да те нарисувам с думи
по бялото платно на лист самотен
и сякаш цветни мисли от ума ми,
разбягват се в нощта със полет нотен.
В очите ти долавям тишината ...
  872 
Когато вечер пак заспиш сама,
сънувай, че небето пак е синьо,
нашарено със нежност и с тъга,
а времето е върнато с години.
Сънувай, че отново имаш дни ...
  914 
До твоята завивка ще посядам
и дълго, дълго - само ще те гледам,
как тръпнеш във съня си от прохлада,
потънала в мечтанията бледи.
И после леко, с топлата завивка ...
  656 
Тогава, аз обичам да те гледам
и мрака да разтапям върху теб
на капчици по устните ти бледи...
... и после да изпивам този мед.
Тогава, аз обичам да докосвам ...
  609 
Когато си до мене - виждам свят,
във който вечно искам да живея,
свят с топли ъгли - непознат,
направен тайно, сякаш от магия.
Когато съм до тебе, виждам как ...
  750 
Тук е моето място. Нямам други животи
и не искам отново в страх да бъда обричан.
Тук обичам деня. И звездите самотни
със които нощта, всяка вечер съм сричал.
Тук съм пял от любов. И от болка съм плакал ...
  593 
Когато погледна към твоята стая
през утрото топло на бяла завивка
и с пръсти усетя как нежно ухаят
червените рози на твойта усмивка...
Когато пак видя, че нямам от тебе ...
  702 
Ако искаш да видиш деня ми,
просто влез и нощта изгони,
после леко цветята избрани
с твойте устни за миг изгори.
Ако искаш да видиш как пиша, ...
  880 
Дали и тази вечер си сама?
Не можеш ли в съня ми да надникнеш
и като слънчев вятър - от една
целувка моя - пак да ме обикнеш.
Дали и тази вечер пак не спиш? ...
  797 
И ето, тук съм - пак стоя,
загледан в слънцето умиращо,
години минаха - вървях, вървях
облечен в утрото прозиращо...
И пак стоя във този двор, ...
  662 
Сякаш огънят в твойта душа
бе запалил мечти във ума ми
и изгаряйки всичко в нощта,
се опитваше в плен да го хване...
... за да може без думи и страх ...
  710 
Строих я тази къща с две ръце
и всяка тухла мина през душата ми.
Зазидах в нея моето сърце,
градих я с радост... мислех за децата.
А вчера сякаш беше... бях по-млад, ...
  655 
На другата сутрин отново ще мразя...
...ще мразя очите си, свикнали с теб,
ще мразя деня си - във стаята влязъл
и шумно отмил твойте устни по мен.
Отново ще мразя самотния ъгъл, ...
  734 
Есента пак е слязла на двора ми
и разменя парички със птиците
и на белия лист на умората
пак рисува мъниста в зениците.
Цветовете отново обличат ...
  746 
Видях разцъфнали цветя
и много, много пеперуди,
и нощ под плачеща върба
и лебед, плаващ във съня ù...
Видях изгубено дете, ...
  889 
Докосвам те... и сякаш две слънца
целуват в мен отминалите рани,
в капчуците от слънчеви листа,
мечтаещи в съня ти да останат...
Докосвам те... и в мен изгаря в миг ...
  1208 
Видях една усмихната жена,
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.
Видях я да докосва с тях дете ...
  797 
До днес не бях я забелязал даже,
на улицата гледал съм през нея
и явно се е сливала с паважа -
била е като дреха на алеята...
Стояла е все там, замислена ...
  666 
Един човек живееше край нас,
невидим за невиждащите хора.
Говореше с дъжда с пресипнал глас,
прегърбен от безкрая на умората.
Един човек събираше мечти ...
  701 
Не искам много... само в този миг,
във който уморена ще поседнеш,
и тихо, тихо - лунният светлик
с очи към теб отново ще погледне...
... във този миг бих искал да съм там ...
  1207  10 
Намерих те... Намерих твоя свят
и сякаш той за мене бил е правен,
и в миг потънах, като слънце в цвят,
събудено от нежност непрежалена...
Намерих те... Намерих твойте дни, ...
  3302  23 
Не разбрах сутринта. Не посмях да погледна в очите ù.
Не посмях да заровя коси във душата ù бяла.
Само скитах без дъх, като в сън, запленен от чертите ù
и от топлата нежност в дъжда и за миг разцъфтяла.
Днес преваля обяд. Още срещам по пътя мечтите си. ...
  921 
Подари ми мечти. И не искай пред мен да умират
всички твои писма, недоспали в самотните нощи,
всички твои недели, в които очите ми спират
и не искат да тръгнат - без да знаят, че има и още...
Подари ми небе. Да рисувам с боите от облаци ...
  813 
Вятър скита навън. И докосва ни с пръсти,
скрити в топлите спомени на дъждовни листа.
Мракът става от сън. И целува по устните
ранобудните кестени - спали в свойте кресла.
Утрото маха завивките. И облича се в бяло, ...
  808 
Днес видях пролетта. Във очите на малко момиче,
спряло само за миг в небосвода на свойта врата.
Беше с тъжна усмивка. И със дъх на кокиче,
насъбрало в душата си всичките нежни цветя.
Днес видях пролетта. Във очите на пееща птица, ...
  1091  12 
Ще успея да мина през всичките твои олтари,
във които си крила парченцата обич за мен
и в самотния храм - като гръм от любов ще ударя,
разпилявайки в мрака ти мисли от новия ден.
Ще отмия с усмивка самотните нощи в очите ти ...
  943 
Чувам твойте мечти! Като мисли на друга планета.
Като хора, които говорят през смях и във мен не вали.
Като чужда съдба! Като нежност прикрита в очите
с топли думи от теб. Като дъжд, вече спрял да боли.
Искам с теб да съм пак! Искам пак да усещам дъха ти. ...
  1118  10 
И сега със какво? Със какво да закърпя душата си,
този пролетен цвят, избуял върху острите храсти,
тази топла сълза, съхранила небето в очите ми
и доляла любов във олтара на бившите страсти.
Със какво ще летя? И къде да намеря крилете си, ...
  721 
Под самотните шапки на заспалите нощни дървета
ято мисли изплетоха с вятър две малки гнезда,
после кацнаха в кръг - огърлица от сиви врабчета,
и зачакаха мрака да срещне две бивши сърца.
И в дванайстия час, скрити в своите облаци с чувства, ...
  736 
Предложения
: ??:??