ЦВЕТЕ ЗА МЕН
Цвете за мен
Събудих се, а него го нямаше,
само ризата бяла лежеше до мен.
Мил спомен ли той ми оставяше,
от виното снощно така замъглен.
С нечути стъпки, без последно "Сбогом",
без думи, без изплакана сълза,
в ума ми съскат хиляди въпроси:
Така ли ще изпратим любовта?!
В безумие очите ми горяха,
във отговор получих тишина
и бяла риза... да ме топли нощем,
но тя не ще опази мен от самота.
* * *
Но в миг един потръпнах цяла,
пред мен стоеше ТОЙ смутен,
в ръката носеше ми роза бяла,
най-хубавата, избрал я бе за мен!
Събудих се, а него го нямаше,
само ризата бяла лежеше до мен.
Мил спомен ли той ми оставяше,
от виното снощно така замъглен.
С нечути стъпки, без последно "Сбогом",
без думи, без изплакана сълза,
в ума ми съскат хиляди въпроси:
Така ли ще изпратим любовта?!
В безумие очите ми горяха,
във отговор получих тишина
и бяла риза... да ме топли нощем,
но тя не ще опази мен от самота.
* * *
Но в миг един потръпнах цяла,
пред мен стоеше ТОЙ смутен,
в ръката носеше ми роза бяла,
най-хубавата, избрал я бе за мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени
