12.04.2020 г., 11:00

Цветен апокалипсис

1.6K 1 4

Спринтирах между капките,

по-бърза бях от вятър.

Отвя ми някой шапките,

останах по фарватер*.

 

Защото дръзнах шеметно

с мига да се надбягвам

и все пришпорвах стремето -

на порив необязден.

 

Е, да, триглава, черно-бяла съм

и много многокрака!

Седя и чакам ялово -

Михаля, кретащ с влака.

 

 

12.04.2020

 


*фарватер път за плавателни съдове, безопасен в навигационно отношение, проход, обозначен на местността и/или на карта във водното пространство, характеризиращ се с достатъчна дълбочина и отсъствия на препятствия за преминаващите съдове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, снимката дава възможност за много интерпретации. Затова смятам, че е добра, въпреки че не разбирам от технически изпълнения. Благодаря, Ина.
  • Михаля може, щом не е Годо И това свързване е сполучливо!
  • Тъй де, Райне, все го гонят тоя Михал, нека и той да види как е да тичаш след някого.☺Марианка, като си много многокрака, няма как да не тичаш бързо. Дори и когато чакаш.☺Благодаря ви.
  • Михаля, как ме усмихна!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...