7.02.2007 г., 13:32

Цветето на хълма

1K 0 2
Облян е хълма в мрачна светлина.
А там - отгоре - шеметно треперят
едничко име, дрезгаво : "Ура",
и отзив, чакащ днес да го намерят...

Самотно цвете там стърчи и стене,
едно на хълма, моли се за дъжд,
зове за: "Помощ, мойто цвете де е?".
"Ще дойде" - мисли - "някога, веднъж..."

И с тази мисъл птиците го будят,
а тези думи вятърът му вей,
орли го пазят - да го не отскубнат,
и слънце грее - то за да живей...

И всичко него - само него гледа.
И то расте, но плачеща върба
дори, отсреща хълма клони свела,
със цветето проронва пак сълза...

И облак черен цветето надвисва,
дошъл е сякаш, за да му се смей,
а то се радва - силен дъжд кат плисва,
и стъбълцето почва да люлей...

Сега ще падне, или ще израстне,
ще се погуби, ил ще издържи,
ще бъде цвете, няма да угасне,
и друго цвете ще го съживи...

Така заспа! А бурята проклета 
не се сдържа и дивната си мощ
захвърли всичката връз таз твар клета,
и удря, блъска, рита цяла нощ...

И кап... и кап... очите си отвори
и друго нищо - само тъмнина...
Но ето покривът - що бе отгоре,
били самите орлови крила...

То не загина - беше утро ясно,
и слънцето... А вятърът му пей...
Но там - до него - нещо бе порастло -
то даде му нов смисъл - да живей!

Обля се хълма в ярка светлина.
А там - отгоре - шеметно треперят
не име - две! И дрезгаво: "Ура",
и две стъбла - на отзив веч намерен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...