Цветна графика
Когато се надигна от пясъчното ложе на страстта -
те виждам как простора прекрояваш
с призрачните ножици на чайките.
Пред голотата ти вълните кротват, изплезили езици,
а ранните лъчи докосват върховете на гърдите ти.
Прощавам ти закачките със вятъра
и флирта с раците все някак си ще ти простя...
Прехапал дъх ще се изправя и при теб ще дойда,
поведен от юздата на греха,
за да те скрия в своите обятия.
Не пресичай порива ми,
както сянката на гларус пресича пътя на пасажа.
Пусни ме в мислите си
и в своите илюзии ме покани.
Макар и разгадан до кокал -
аз все още имам да разкажа
за червенокосите лета на миналите дни.
Как заедно със залива тъгувахме
за синеокото хвърчило на отминалия август,
как неумело по една сълза прикривахме
в зениците, напрашени от бягства и раздели...
От любов разкъсани между сезоните -
оставахме си цели
и дълго връзвахме мечтите си
по глезените тънки на надеждите за щастие...
Прощавам ти за бурята в душата си,
завихрила дебелите ми мисли.
Под гръмкия аплодисмент на мидите
докосвам те, изтръпнал от нестихващи овации.
Ела и забрави за вятъра и раците!
Ела, за да открием бисерите в ложето ми -
то не е градено само с грях и пясък!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
