31.03.2013 г., 12:12

Цветни фантазии

740 0 5

 

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ

 

                    “Аз бих искал ливадите да бъдат червени,

                     реките – златножълти, а дърветата – сини.

                     Природата няма въображение.”

                                                                             Шарл БОДЛЕР

 

От край до край залети с гъсто вино,

текат карминени реки на късни залези

и в тях под яркото червило на кармина

ливадите изглеждат тъмноалени.

 

Удавени слънца потъват косо

в света на рибите и в мрака на подмолите,

и – златножълт от слънце – Дунав носи

потоци светла лава под тополите.

 

Луни зад рамото на здрача чакат,

синеят звездни диамантени лавини;

в нощта сред сенките мастилени на мрака

дърветата наистина са сини.

 

По изгрев хладен бежов вятър скита

по диря яребича сред поляни кестеняви

и сресва влажната прическа на тревите;

лилав дъждец роси роса лилава.

 

И опват клони чернооки брястове

в небето русо между облаци учудени,

брези-блондинки сред брюнети-храсти

белеят в утрото щастливо-изумрудено.

 

И вечен – а във вечността – нетраен,

вълшебно-делничен струи светът край мене;

мираж, без капчица фантазия изваян.

 

А ако имаше светът въображение?...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докато думите извират от теб,светът може и без въображение,Вальо!
    Поздрав!
  • Благодаря ви, момичета! Желая ви дълги и хубави цветни сънища!
  • Най хубавото нещо е, че никой не може да ни отнеме мечтите и фантазиите !!! И когато в душата на човек се лее свободата на въображението, всичко е пъстро и многоцветно! Привет от Троян и твоя почитателка!
  • Много е красиво. Влюбих се в метафорите.
  • Като филма "Аватар"

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...