ЦВЕТНИ ЗВУЦИ

Като шарена черга, от звуци тъкана,

многогласно ечи този свят покрай нас –

като трепетна струна и ек на камбана

отзвъняват мигът, отлетелият час.

Имат своя мелодия изгревът ален,

монотонният дъжд, който пада навън,

пелената на здрача, карминният залез –

всяко нещо е звук, всяко нещо е звън.

Този звук е различен на цвят и ухание,

той рисува света в свой мотив и колор;

всеки звук е особено цветно послание

в многогласната същност на общия хор.

Дишат нивите пара и охрени звуци,

бели песни шепти на стъклата дъждът,

сипят чисто кристално стакато капчуците,

син рефрен е на Дунава вечния път;

пеят жарките пясъци песни от злато,

зиме песни-сребро снеговете мълвят,

резедави балади нашепват листата,

пъстрозвучно, стоцветно припява денят.

Кехлибарена песен е шепотът лунен,

диамантен е звездният тъмен хорал –

всяко нещо е звук, всяко нещо е струна,

и е шумен и пъстър светът засиял.

Тъмнобронзов, гласът ти звъни и прелива

сред вечерния вятър, прозрачен и бял.

Има звуци минорни и звуци щастливи –

той е сплав от прошарена чиста печал,

и надежди, и грижа, и тиха тревога

за далечното утре, за днешния ден...

Но да стигна до всички съставки не мога

на гласа ти във бронза, прозвънващ край мен.

Само знам – като черга, от звук изтъкана,

многогласно ечи този свят покрай нас

и на звуците цветни сред цветната пяна

имам своята сребърна струна и аз.