15.03.2013 г., 13:09

Цветни звуци

755 0 3

 

ЦВЕТНИ ЗВУЦИ

 

 

Като шарена черга, от звуци тъкана,

многогласно ечи този свят покрай нас –

като трепетна струна и ек на камбана

отзвъняват мигът, отлетелият час.

Имат своя мелодия изгревът ален,

монотонният дъжд, който пада навън,

пелената на здрача, карминният залез –

всяко нещо е звук, всяко нещо е звън.

Този звук е различен на цвят и ухание,

той рисува света в свой мотив и колор;

всеки звук е особено цветно послание

в многогласната същност на общия хор.

 

Дишат нивите пара и охрени звуци,

бели песни шепти на стъклата дъждът,

сипят чисто кристално стакато капчуците,

син рефрен е на Дунава вечния път;

пеят жарките пясъци песни от злато,

зиме песни-сребро снеговете мълвят,

резедави балади нашепват листата,

пъстрозвучно, стоцветно припява денят.

Кехлибарена песен е шепотът лунен,

диамантен е звездният тъмен хорал –

всяко нещо е звук, всяко нещо е струна,

и е шумен и пъстър светът засиял.

 

Тъмнобронзов, гласът ти звъни и прелива

сред вечерния вятър, прозрачен и бял.

Има звуци минорни и звуци щастливи –

той е сплав от прошарена чиста печал,

и надежди, и грижа, и тиха тревога

за далечното утре, за днешния ден...

Но да стигна до всички съставки не мога

на гласа ти във бронза, прозвънващ край мен.

Само знам – като черга, от звук изтъкана,

многогласно ечи този свят покрай нас

и на звуците цветни сред цветната пяна

имам своята сребърна струна и аз.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цветна магия
  • Поздравления, Маестро! Много красиво написано, образно и въздействащо, в синхрон с възраждащата се сега природа! Благодаря за удоволствието
  • Красива черга си изтъкал... самобитна

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...