15 mar 2013, 13:09

Цветни звуци

  Poesía
761 0 3

 

ЦВЕТНИ ЗВУЦИ

 

 

Като шарена черга, от звуци тъкана,

многогласно ечи този свят покрай нас –

като трепетна струна и ек на камбана

отзвъняват мигът, отлетелият час.

Имат своя мелодия изгревът ален,

монотонният дъжд, който пада навън,

пелената на здрача, карминният залез –

всяко нещо е звук, всяко нещо е звън.

Този звук е различен на цвят и ухание,

той рисува света в свой мотив и колор;

всеки звук е особено цветно послание

в многогласната същност на общия хор.

 

Дишат нивите пара и охрени звуци,

бели песни шепти на стъклата дъждът,

сипят чисто кристално стакато капчуците,

син рефрен е на Дунава вечния път;

пеят жарките пясъци песни от злато,

зиме песни-сребро снеговете мълвят,

резедави балади нашепват листата,

пъстрозвучно, стоцветно припява денят.

Кехлибарена песен е шепотът лунен,

диамантен е звездният тъмен хорал –

всяко нещо е звук, всяко нещо е струна,

и е шумен и пъстър светът засиял.

 

Тъмнобронзов, гласът ти звъни и прелива

сред вечерния вятър, прозрачен и бял.

Има звуци минорни и звуци щастливи –

той е сплав от прошарена чиста печал,

и надежди, и грижа, и тиха тревога

за далечното утре, за днешния ден...

Но да стигна до всички съставки не мога

на гласа ти във бронза, прозвънващ край мен.

Само знам – като черга, от звук изтъкана,

многогласно ечи този свят покрай нас

и на звуците цветни сред цветната пяна

имам своята сребърна струна и аз.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цветна магия
  • Поздравления, Маестро! Много красиво написано, образно и въздействащо, в синхрон с възраждащата се сега природа! Благодаря за удоволствието
  • Красива черга си изтъкал... самобитна

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...