15 мар. 2013 г., 13:09

Цветни звуци

759 0 3

 

ЦВЕТНИ ЗВУЦИ

 

 

Като шарена черга, от звуци тъкана,

многогласно ечи този свят покрай нас –

като трепетна струна и ек на камбана

отзвъняват мигът, отлетелият час.

Имат своя мелодия изгревът ален,

монотонният дъжд, който пада навън,

пелената на здрача, карминният залез –

всяко нещо е звук, всяко нещо е звън.

Този звук е различен на цвят и ухание,

той рисува света в свой мотив и колор;

всеки звук е особено цветно послание

в многогласната същност на общия хор.

 

Дишат нивите пара и охрени звуци,

бели песни шепти на стъклата дъждът,

сипят чисто кристално стакато капчуците,

син рефрен е на Дунава вечния път;

пеят жарките пясъци песни от злато,

зиме песни-сребро снеговете мълвят,

резедави балади нашепват листата,

пъстрозвучно, стоцветно припява денят.

Кехлибарена песен е шепотът лунен,

диамантен е звездният тъмен хорал –

всяко нещо е звук, всяко нещо е струна,

и е шумен и пъстър светът засиял.

 

Тъмнобронзов, гласът ти звъни и прелива

сред вечерния вятър, прозрачен и бял.

Има звуци минорни и звуци щастливи –

той е сплав от прошарена чиста печал,

и надежди, и грижа, и тиха тревога

за далечното утре, за днешния ден...

Но да стигна до всички съставки не мога

на гласа ти във бронза, прозвънващ край мен.

Само знам – като черга, от звук изтъкана,

многогласно ечи този свят покрай нас

и на звуците цветни сред цветната пяна

имам своята сребърна струна и аз.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цветна магия
  • Поздравления, Маестро! Много красиво написано, образно и въздействащо, в синхрон с възраждащата се сега природа! Благодаря за удоволствието
  • Красива черга си изтъкал... самобитна

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...