Melanie (Елица Георгиева)
157 337
18.07.2009 г., 0:35 ч.

Цветове 

  Поезия
546 0 9

събудено небето ме обгръща
във своето безкрайно синьо
със нежна и ефирна неусетност
във жълтото на слънцето се скрива
зората зад прозореца наднича
и гали ме с червена носталгичност
изтичах боса росната ливада
зелена сила вля на сетивата
денят е понеделник в календара
а цифрата е отбелязана във бяло
дошъл е миг за новото начало
и всеки цвят от дните отлетели
е вече част от мойта скрита същност
част от палитрата наречена надежда
~ ~

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Нели!-
  • Страхотна идея и супер изпълнение.Успехче
  • Поздрав Самолет!Радвам се, че ти е харесало. За къде сме без надежда, нали?-
  • Хубав стих! Особено впечатление ми направи цветът на последните два реда!
  • Благодаря Ви сърдечно за коментарите! Радвам се, че стиха ви е харесал и ви е създал позитивно настроение!
    Симонка, гамата е променена и определено така е по-четливо! Благодаря за обърнатото внимание!Поздрави на всички!-
  • Много хубав и цветен стих
  • Много хубаво стихче си сътворила, Ели! Само една забележка имам и тя не е към стихотворението а към Жълтото! Я го посмени с нещо една гама по-тъмно, че блести като слънчев лъч, та трябва да се залепиш за монитора, че да видиш какво пише!
  • Красива дъга си нарисувала!
  • Хареса ми окончателността на границата между това, което оставяш зад гърба си и това, което предстои. Нека новата ти седмица да те накара да спреш да гледаш към отбелязаните дати в календара на миналите дни.

    Поздрав!
Предложения
: ??:??