18.07.2009 г., 0:35

Цветове

699 0 9

събудено небето ме обгръща
във своето безкрайно синьо

със нежна и ефирна неусетност
във жълтото на слънцето се скрива

зората зад прозореца наднича
и гали ме с червена носталгичност

изтичах боса росната ливада
зелена сила вля на сетивата

денят е понеделник в календара
а цифрата е отбелязана във бяло

дошъл е миг за новото начало
и всеки цвят от дните отлетели
е вече част от мойта скрита същност
част от палитрата наречена надежда

~ ~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Нели!-
  • Страхотна идея и супер изпълнение.Успехче
  • Поздрав Самолет!Радвам се, че ти е харесало. За къде сме без надежда, нали?-
  • Хубав стих! Особено впечатление ми направи цветът на последните два реда!
  • Благодаря Ви сърдечно за коментарите! Радвам се, че стиха ви е харесал и ви е създал позитивно настроение!
    Симонка, гамата е променена и определено така е по-четливо! Благодаря за обърнатото внимание!Поздрави на всички!-

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...