събудено небето ме обгръща
във своето безкрайно синьо
със нежна и ефирна неусетност
във жълтото на слънцето се скрива
зората зад прозореца наднича
и гали ме с червена носталгичност
изтичах боса росната ливада
зелена сила вля на сетивата
денят е понеделник в календара
а цифрата е отбелязана във бяло
дошъл е миг за новото начало
и всеки цвят от дните отлетели
е вече част от мойта скрита същност
част от палитрата наречена надежда
~ ~
© Елица Георгиева All rights reserved.