18 jul 2009, 0:35

Цветове

  Poesía
702 0 9

събудено небето ме обгръща
във своето безкрайно синьо

със нежна и ефирна неусетност
във жълтото на слънцето се скрива

зората зад прозореца наднича
и гали ме с червена носталгичност

изтичах боса росната ливада
зелена сила вля на сетивата

денят е понеделник в календара
а цифрата е отбелязана във бяло

дошъл е миг за новото начало
и всеки цвят от дните отлетели
е вече част от мойта скрита същност
част от палитрата наречена надежда

~ ~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Нели!-
  • Страхотна идея и супер изпълнение.Успехче
  • Поздрав Самолет!Радвам се, че ти е харесало. За къде сме без надежда, нали?-
  • Хубав стих! Особено впечатление ми направи цветът на последните два реда!
  • Благодаря Ви сърдечно за коментарите! Радвам се, че стиха ви е харесал и ви е създал позитивно настроение!
    Симонка, гамата е променена и определено така е по-четливо! Благодаря за обърнатото внимание!Поздрави на всички!-

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...