18 jul 2009, 0:35

Цветове

  Poesía
703 0 9

събудено небето ме обгръща
във своето безкрайно синьо

със нежна и ефирна неусетност
във жълтото на слънцето се скрива

зората зад прозореца наднича
и гали ме с червена носталгичност

изтичах боса росната ливада
зелена сила вля на сетивата

денят е понеделник в календара
а цифрата е отбелязана във бяло

дошъл е миг за новото начало
и всеки цвят от дните отлетели
е вече част от мойта скрита същност
част от палитрата наречена надежда

~ ~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Нели!-
  • Страхотна идея и супер изпълнение.Успехче
  • Поздрав Самолет!Радвам се, че ти е харесало. За къде сме без надежда, нали?-
  • Хубав стих! Особено впечатление ми направи цветът на последните два реда!
  • Благодаря Ви сърдечно за коментарите! Радвам се, че стиха ви е харесал и ви е създал позитивно настроение!
    Симонка, гамата е променена и определено така е по-четливо! Благодаря за обърнатото внимание!Поздрави на всички!-

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...