Животът ми е странен днес –
със своите шипове бодливи.
И бързо взема той превес
във дните безпарични, сиви.

А някой каза ми веднъж:
„Животът тежък е, да знаеш!”
А аз изсмях се отведнъж:
„Я върви да си мечтаеш!”

Не знаех аз тогава още,
че прав е нашият герой
и тоз живот - купонът нощен
е всъщност дневен, черен гной.

Вървях по улиците сиви
и гледах хората с тъга.
И мислех си, че са красиви
небето, цветната дъга.

Но за цвят не мога да говоря,
щом реалното е тук, сега.
То просто ще отвори
черно-бяла сивота.

Но аз не се отчайвам много,
че тъй безжалостно снове.
На живота му е драго,
когато вижда цветове.

А кой е този цвят горещ,
който може да смекчи
този плод, отвътре гниещ,
който толкова горчи.

„Дете”, би казал някой,
„Приятели”, би казал друг.
И всеки е с цвета си свой
срещу този опорочен кръг.

А моето оръжие е ясно –
червеното е цвят горящ.
„Любов” ще кажа аз безгласно -
цвят, на щастие ухаещ.