Цветя
Цветя
В снега, натрупал се студен,
умираха цветята.
- Живейте още, още ден! -
топеше се водата.
- Защо? – попита, оголял,
приведен клон от круша,
- И аз напролет съм цъфтял,
но есен плод съм люшкал!
- И аз съм също – ей ме нà –
и с плод, и с цвят прочута! –
добави ябълка една,
въздъхна дюла шута.
- А прасковата що мълчи? –
Наведе се топола.
- Ти по-добре не се меси,
че боса си и гола!
- Забравихте ли, аз памук
напролет ви изпращам...
- Да, да, но памук-боклук,
от който да се кашлим!
Цветята клюмнаха глави...
Под толкова омраза
дори и люлякът се сви
и нищичко не каза.
Тогава някаква ръка
откъсна китка цвете.
Проплака сливата: - Така
се раждате и мрете!
- Недей тъжи! – изпод снега
засмя ù се невена,
- на топло вкъщи са сега
от обич подарени!
1997г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
