Цветя

21 дек. 2010 г., 14:35

Поэзия » Философская

516 0 3

Цветя

В снега, натрупал се студен,

умираха цветята.

- Живейте още, още ден! -

топеше се водата.

- Защо? – попита, оголял,

приведен клон от круша,

- И аз напролет съм цъфтял,

но есен плод съм люшкал!

- И аз съм също – ей ме нà –

и с плод, и с цвят прочута! –

добави ябълка една,

въздъхна дюла шута.

- А прасковата що мълчи? –

Наведе се топола.

- Ти по-добре не се меси,

че боса си и гола!

- Забравихте ли, аз памук

напролет ви изпращам...

- Да, да, но памук-боклук,

от който да се кашлим!

Цветята клюмнаха глави...

Под толкова омраза

дори и люлякът се сви

и нищичко не каза.

Тогава някаква ръка

откъсна китка цвете.

Проплака сливата: - Така

се раждате и мрете!

- Недей тъжи! – изпод снега

засмя ù се невена,

- на топло вкъщи са сега

от обич подарени!

1997г.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2010-12-21T23:26:57+02:00

Благодаря ви за насърчителните коментари, приятели на словото! Весели празници и щастлива Нова година от все сърце!
poem_lady (Фери)

2010-12-21T20:37:49+02:00

Много е хубаво. Нетленно както се казва. Някой неща си запазват романтиката през годините
tanyavd (Татяна Борисова)

2010-12-21T15:42:40+02:00

Много ми хареса този диалог. Поздрав!